Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
15. Защо викаш ти от раните си, от лютините на твоята болест? За многото твои беззакония ти сторих това, понеже твоите грехове се умножиха.
16. Но всички, които те поглъщат, ще бъдат погълнати; и всички твои врагове — всички ще отидат в плен, и твоите опустошители ще бъдат опустошени, и всички твои грабители ще предам на грабеж.
17. Ще те обложа с пластир и ще изцеря твоите рани, казва Господ. Тебе наричаха отхвърлен, думайки: „ето Сион, за който никой не пита“;
18. тъй казва Господ: ето, ще върна пленените от шатрите на Иакова и ще се смиля над селищата му, — и градът пак ще бъде построен на своя хълм, и храмът ще бъде възстановен, както си беше.
19. И ще се дигне от тях благодарност и глас на веселящи се; и Аз ще ги размножа — и не ще се намаляват, и ще ги прославя — и не ще бъдат унизени.
20. И синовете му ще бъдат, както преди, и събранието му ще предстои пред Мене, и ще накажа всичките му притеснители.
21. И ще излезе из самия него вожд, и владетелят му ще произлезе изсред него; и Аз ще го привлека, и ще дойде при Мене; защото кой се решава сам от себе си да приближи до Мене? казва Господ.
22. И вие ще бъдете Мой народ, и Аз ще ви бъда Бог.
23. Ето, яростният вихър иде от Господа, вихър страшен; той ще падне върху главата на нечестивците.
24. Пламенният гняв на Господа не ще се отвърне, докле не извърши и не изпълни намерението на сърцето Си. В последните дни ще разберете това.
Глава 31.
1. В него време, казва Господ, Аз ще бъда Бог на всички Израилеви племена, а те ще бъдат Мой народ.
2. Тъй казва Господ: народът, който оцеля от меч, намери милост в пустинята; отивам да успокоя Израиля.
3. Отдалеч ми се яви Господ и рече: с вечна обич те обикнах и затова прострях към тебе благоволение.
4. Аз пак ще те възстановя, и ти ще бъдеш възстановена, дево Израилева, пак ще се украсяваш с тимпаните си и ще излизаш на хорото на ликуващите;
5. пак ще садиш лозя по самарийските височини; лозарите, които ще ги садят, сами ще се и ползуват от тях.
6. Защото ще дойде ден, когато стражата по Ефремова планина ще извика: „ставайте, да възлезем на Сион при нашия Господ Бог“.
7. Защото тъй казва Господ: радостно пейте за Иакова и възклицавайте пред главата на народите; възгласяйте, славете и казвайте: избави, Господи, Твоя народ, остатъка от Израиля!
8. Ето, Аз ще ги доведа от северната земя и ще ги събера от земните краища, сляп и хром, непразна и родилка заедно с тях, — голямо множество ще се върне тука.
9. Те отидоха със сълзи, Аз пък ще ги поведа с утеха; ще ги поведа край водни потоци по равен път, по който не ще се спънат; защото Аз съм отец на Израиля, и Ефрем е Мой първороден.
10. Чуйте, народи, словото Господне и разгласете по далечните острови и речете: Който разпиля Израиля, Той ще го и събере и ще го пази, както пастир — стадото си;
11. защото Господ ще изкупи Иакова и ще го избави от ръцете на оногова, който беше по-силен от него.
12. И те ще дойдат и ще тържествуват на сионските височини; и ще се стекат към благата Господни, към пшеница, вино и елей, към агнета и волове; и душата им ще бъде като градина напоена с вода, и вече не ще се измъчват.
13. Тогава девица ще се весели на хорото, и младежи и старци заедно; и ще обърна скръбта им в радост, ще ги утеша и ще ги зарадвам след тяхната скръб.
14. И ще нахраня душата на свещениците с тлъстина, и Моят народ ще се насити с Моите блага, казва Господ.
15. Тъй казва Господ: глас се чува в Рама, писък и горко ридание: Рахил плаче за децата си и не иска да се утеши за тях, защото ги няма.
16. Тъй казва Господ: удържи гласа си от ридание и очите си — от сълзи, защото за твоя труд има награда, казва Господ, и те ще — се върнат от неприятелската земя.
17. Има и надежда за твоята бъднина, казва Господ, и твоите синове ще се върнат в пределите си.
18. Слушам Ефрема да плаче: „Ти ме наказа — и аз съм наказан като неукротим юнец; обърни ме — и ще се обърна, защото Ти си мой Господ Бог.
19. Когато бях обърнат, аз се каех, и когато бидох вразумен, бих се по бедрата; аз бидох посрамен, бидох смутен, защото носих позора на младините си“.
20. Ефрем не Ми ли е драг син, не е ли обично дете? Защото, щом заговоря за него, винаги с любов си спомням за него; вътрешността Ми се раздвижва за него; ще се смиля над него, казва Господ.
21. Постави си пътни знаци, постави си стълбове, обърни сърцето си към друма, към пътя, по който си вървяла; връщай се, дево Израилева, връщай се в тия твои градове.
22. Още ли ще се скиташ, дъще отстъпнице? Защото Господ ще извърши на земята нещо ново: жена ще спаси мъжа.